Старият Завет

Новият Завет

Псалми 139:6-16 Цариградски (BG1871)

6. Това знание е пречудно за мене: Високо е; не мога да стигна до него.

7. Къде да отида от твоя Дух? И от лицето ти къде да побягна?

8. Ако възляза на небето, там си ти: Ако си постеля в ад, ето те.

9. Ако взема крилата на зората И се населя в най-далечните краища на морето,

10. И там ще ме настави ръката ти, И твоята десница ще ме удържи.

11. Ако река: Наистина ще ме покрие тъмнината; То и нощта ще бъде виделина около мене

12. И самата тъмнина не укрива нищо от тебе; И нощта свети като ден Тебе е тъмнината като виделината.

13. Защото ти си направил чреслата ми Обвил си ме в утробата на майка ми.

14. Ще те славя, Защото страшно и чудно съм създаден: чудни са твоите дела; И това душата ми добре знае.

15. Не се укриха костите ми от тебе Когато в тайно се създавах, И в дълбините на земята се образувах.

16. Твоите очи видяха необразуваното ми тяло; И в твоята книга бяха писани всичките мои удове, Които в дните се образуваха. Когато още ни един от тях не съществуваше.

Прочетете пълната глава Псалми 139