49. Заин. Помни словото към раба си На което си ме направил да уповая.
50. Това е моето утешение в скърбта ми, че твоето слово ме оживи.
51. Гордивите ми се подсмиваха много; Но аз не се уклоних от твоя закон.
52. Поменах, Господи, твоите от старо време съдби, И утеших се.
53. Ужас ме обзе по причина на нечестивите Които оставят твоя закон.
54. Твоите повеления ми станаха песен В дома на странството ми.
55. Нощя поменах, Господи, името и, И упазих закона ти.
56. То ми стана, Защото упазих завещанията ти.
57. Хет. Господи, ти си мой дял: Рекох да упазя твоите думи.
58. Потърсих лицето ти с все сърдце: Помилвай ме според словото си.
59. Размислих пътищата си, И обърнах нозете си към твоите свидетелства.
60. Побързах, и не се забавих, Да упазя твоите заповеди.
61. чети от нечестивите ме обиколиха; Но аз не забравих твоя закон.
62. По среднощ ставам за да те славя За съдбите на твоята правда.
63. Аз съм съдружник на всичките Които ти се боят и пазят твоите завещания.
64. Господи, земята е пълна с твоята милост: Научи ме на твоите повеления.