Старият Завет

Новият Завет

Псалми 119:108-120 Цариградски (BG1871)

108. Господи, доброволните приношения на устата ми нека ти бъдат угодни, И научи ме на съдбите си.

109. Душата ми е всякога в беда; Но закона ти не забравих.

110. Нечестивите поставиха сет за мене; Но аз се не уклоних от твоите завещания.

111. Свидетелствата ти наследвах въ век; Защото те са радост на сърдцето ми.

112. Преклоних сърдцето си за да правя повеленията ти Всякога до край.

113. Самех. Възненавидех двоеумните, А закона ти възлюбих.

114. Ти си покров мой и щит мой. На твоето слово се надея.

115. Отдалечете се от мене, лукави; Защото ще съхранявам заповедите на Бога моего.

116. Потвърждавай ме според словото си, и ще живея; И да ме не посрамиш в надеждата ми.

117. Потвърждавай ме, и ще се спаса, И ще внимавам винаги в твоите повеления.

118. Ти си унищожил всички които се уклоняват от твоите повеления. Защото е суетна измамата им.

119. Считаш като шлак всичките лукави на земята; За то възлюбих твоите свидетелства.

120. Настръхна снагата ми от страха ти, И от съдбите ти се уплаших.

Прочетете пълната глава Псалми 119