1. (по Слав. 113) Не нам, Господи, не нам, Но на името си дай слава, За милостта си и за истината си.
2. Защо да рекат езичниците: че де е техний Бог?
3. Наший Бог е на небето Прави всичко що му е угодно.
4. Техните идоли са сребро и злато, Дела на человечески ръце.
5. Уста имат, но не говорят: Очи имат, но не виждат.
6. Уши имат, но не чуят: Ноздри имат, но не обоняват.
7. Ръце имат, но не пипат: Нозе имат, но не ходят, Нито издават глас от гъртана си.