22. чудни в Хамовата земя, Страшни в червено Море.
23. И думаше да ги изтреби, Ако Моисей избраният негов Не би застанал пред него като в пролом За да отвърне гнева му да ги не погуби.
24. Презряха още желаемата земя: Не повярваха неговото слово;
25. И пороптаха в шатрите си: Не послушаха гласа Господен.
26. За то подигна ръката си против тях За да ги свали в пустинята,
27. И да свали семето им между народите, И да ги разпръсне по разни места.
28. И прилепиха се при Ваалфегоря, И ядоха жъртви принесени на мъртвите,
29. И раздразниха Бога с делата си Толкоз щото се устреми върх тях язвата.
30. Но стана Финеес и направи съд; И язвата престана.
31. И вмени му се за правда В род и род до века.
32. И разяриха го въ водите на Мерива, И стана зле с Моисея поради тях;
33. Защото огорчиха духа му, Та говори несмислено с устните си.
34. Не изтребиха народите За които Господ им бе заповядал;