18. Високите планини са на дивите кози: Каменете са на кролиците прибежище.
19. Направил е луната за времената: Слънцето познава запада си.
20. Туряш тъмнина, и става нощ: В нея ходят всите зверове дъбравни.
21. Лъвчетата рикаят за лов, И искат от Бога храната си.
22. Слънцето изгрява: събират се, И лягат в леглата си.
23. Излиза человек на делото си, И на работата си до вечер.
24. Колко са многочислени твоите дела, Господи! Всичките с мъдрост си направил: Земята е пълна с творенията ти.
25. Ето голямото и пространното море: Там има гадове безбройни, Животни малки с големи.
26. Там корабите преплават, Там Левиатанът когото си създал да играе в него.
27. Всички тези от тебе очакват Да дадеш на време храната им.
28. Даваш им: събират: Отваряш ръката си, насищат се с благост:
29. Отвръщаш лицето си: смущават се: Вземаш диханието им: умират, И връщат се в пръстта си:
30. Изпроваждаш Духа си: създават се; И подновяваш лицето на земята.
31. Да бъде славата Господня в век! Да се весели в делата си Господ,
32. Който гледа върху земята, и тя трепери: Прикасава се до горите, и димят.