1. (по Слав. 103) Благославяй, душо моя, Господа: Господи Боже мой, възвеличил си се много: С чест и с великолепие си облечен;
2. Ти който се обличаш с виделина като с дреха. И простираш небето като опона;
3. Който градиш превизиренните си селения над водите, Правиш облаците своя колесница, И ходиш на крилата на вятъра;
4. Който правиш ангелите си духове, И слугите си пламик огнен;
5. Който си основал земята на основанието й. За да се не поколебае в век века.