1. (по Слав. 103) Благославяй, душо моя, Господа: Господи Боже мой, възвеличил си се много: С чест и с великолепие си облечен;
2. Ти който се обличаш с виделина като с дреха. И простираш небето като опона;
3. Който градиш превизиренните си селения над водите, Правиш облаците своя колесница, И ходиш на крилата на вятъра;
4. Който правиш ангелите си духове, И слугите си пламик огнен;
5. Който си основал земята на основанието й. За да се не поколебае в век века.
6. Покрил си я с бездната като с дреха: Водите застанаха върху планините:
7. От твоето запрещение побегнаха: От гласа на гръма ти се устремиха на бяг.
8. Възлязоха на планините, слязоха в доловете, На мястото което си утвърдил за тях.
9. Положил си предел който не могат да преминат, Нито да се върнат за да покрият земята.
10. Който проваждаш източници в доловете За да текат между планините:
11. Напояват всичките полски зверове: Дивите осли угасяват жаждата си:
12. При тях небесните птици превитават, И между вейките пеят.