1. Не вика ли мъдростта? И не издава ли разумът гласа си?
2. Стои тя по върха на високите места, над пътя, Всред пътеките.
3. Възглашава при портите, въ входа въ града, Въ входа на вратата: -
4. Към вас, человеци, викам, И гласът ми е към человеческите синове.
5. Глупави, придобийте остроумие; И безумни, придобийте разумливо сърдце.
6. Послушайте; защото ще говоря изящни неща, И устните ми ще произносят правото.
7. Защото езикът ми ще говори истина; А нечестието е мерзост на устните ми.
8. Всичките думи на устата ми са с правда; Няма в тях нищо лъстиво или строптиво.
9. Те всички са ясни за оногоз който разумява, И прави за тези които намерват знание.
10. Приимете учението ми, а не сребро, И знание овече нежели злато избрано;
11. Защото мъдростта е по-добра от многоценни камене; И всичко желателно не се сравнява с нея.