3. Защото от устните на чуждата жена капе мед от сотъ, И небцето й е по-меко от елей:
4. Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като меч от две страни изострен.
5. Нозете й слазят в смърт: Стъпките й достигат до ад.
6. За да не разсъдиш пътя на живота, Нейните пътеки са непостоянни, та да ги не познаеш ти.
7. И сега, чада, послушайте ме, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8. Отдалечи пътя си от нея, И не приближавай се при вратата на дома й,
9. За да не дадеш честта си на други, И годините си на немилостивите;
10. За да се не наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да не идат в чужд дом;
11. А ти да въздишаш в сетнините си, Когато плътта ти и тялото ти се изнурят,
12. И да казваш: Как намразих поучението, И сърдцето ми презря обличението,
13. И не послушах гласа на учителите си, Нито приклоних ухото си към наставниците си!
14. Малко остана да се намеря в всяко зло Всред събранието и сонмището.
15. Пий вода от щерната си, И оназ която извира от кладенеца ти.
16. Нека се изливат вън твоите извори Като водни отоци по стъгдите.