1. Сине мой, внимавай в мъдростта ми, Приклони ухото си в разума ми;
2. За да съхраняваш разсъждение, И устните ти да пазят знание.
3. Защото от устните на чуждата жена капе мед от сотъ, И небцето й е по-меко от елей:
4. Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като меч от две страни изострен.
5. Нозете й слазят в смърт: Стъпките й достигат до ад.
6. За да не разсъдиш пътя на живота, Нейните пътеки са непостоянни, та да ги не познаеш ти.