1. Думите на цар Лемуила, Пророчеството което го поучи майка му.
2. Що, сине мой? и що сине на утробата ми? И що, сине на моите обричания?
3. Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на погубителките на царете.
4. Не е за царете, Лемуиле, Не е за царете да пият вино, Нито за князовете да пият сикера;
5. Да не би като се напият да забравят закона, И извърнат съда на всичките угнетаеми.
6. Давайте сикера на тези които са в премеждие, И вино на огорчените в душата:
7. За да пийнат и да забравят сиромашията си, И да не помнят вече зластраданието си.
8. Отваряй устата си за безгласния, За съда на всичките сирачета.
9. Отваряй устата си, съди праведно, И защищавай сиромаха и оскудния.
10. Кой може да намери добродетелна жена? Защото такава е много по-скъпа от многоценни камене.
11. Сърдцето на мъжа й уповава на нея, И не ще бъде лишен от изобилие.
12. Ще му донесе добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13. Търси вълна и лен, И що й е угодно работи с ръцете си.