8. Не бързай да излезеш да се караш, Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш Когато те посрами ближният ти.
9. Отсъди съда си с ближния си само, И не откривай тайното си на чуждия,
10. Да не би който те слуша да те укори, И лошият слух за тебе остане незагладим.
11. Дума прилично речена е Като златни ябълки в сребърни пъстроти.
12. Златна обеца и украшение от чисто злато е Мъдрият който обличава послушливо ухо.
13. Както прохладата от снега във време жетвено Тка верният посланник за тези които го проваждат; Защото успокоява душата на господаря си.
14. Който се хвали с лъжовен дар Прилича на облаци и вятър без дъжд.
15. С търпение се склонява княз; И мек език строшава кости.
16. Намери ли мед? яж колкото ти стига, Да се не преситиш от него и го избълваш.
17. Рядко туряй ногата си в дома на съседа си, Да му не досадиш, и те намрази.
18. человек който дава лъжливо свидетелство против ближния си Е като дръкол и нож и остра стрела.
19. Доверие към неверен в усилно време е Като гнил зъб и изкълчена нога.
20. Както който съблича дрехата си в студен ден, И както оцет на нитро, Така е който пее песни на оскърбено сърдце.