1. Не ревнувай на злите человеци, Нито желай да си с тях;
2. Защото сърдцето им преговаря насилство, И устните им говорят за обида.
3. С мъдростта се гради дом, И с разума се утвърждава;
4. И чрез знание клетовете ще се напълнят С всяко многоценно и благоприятно богатство.
5. Мъдрий человек се укрепява, И человек със знание расте в сила.
6. Защото с разсмотрение ще правиш бранта си; И от множеството на съветниците бива спасение.
7. Мъдростта е непостижима за безумния: Той не ще отвори устата си в портата.
8. Който мисли да направи зло Ще се нарече коварен мъж.
9. Помишлението на безумието е грях; И присмивателят е мерзост на человеците.
10. Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11. Избавяй влачимите на смърт, И не се оттегляй от онези които са докарани до клане.
12. Ако речеш: Ето, ние не знаем това; Но този който претегля сърцата не разумява ли? И който пази душата ти И отдава всекому според делата му, той не знае ли?
13. Сине мой, яж мед, защото е добър, И сот, защото е сладък на небцето ти:
14. Таквоз ще е на душата ти знанието на мъдростта Ако я намериш; и има въздаяние, И надеждата ти няма да се отсече.
15. Не туряй засада, о нечестиве, против жилището на праведния, Не прави нападение на мястото на упокоението му;
16. Защото праведнията седем пъти пада и става, А нечестивите ще се низринат в погибел.
17. Кога падне неприятелят ти, не се радвай, И да се не весели сърдцето ти когато се той подплъзне,
18. Да не би да съгледа Господ, и се яви това зло пред очите му, И обърне яростта си от него на тебе.
19. Не се раздражавай заради лукавите, Нито завиждай на нечестивите;