1. Своенравний иска желанието си, И противи се на всяка права мисъл.
2. Безумний не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявението на сърдцето си.
3. С идването на нечестивия иде и презрение, И с поношението безчестие.
4. Думите из устата на человека са дълбоки води; И източникът на мъдростта е поток извиращ.
5. Не е добро да рави някой лицеприемство на нечестивия, За да изкривява праведния в съда.
6. Устните на безумния влазят в препирания; И устата му приканят плесници.
7. Устата на безумния са погибел за него, И устните му сет за душата му.
8. Думите на шепотника са сладки залъци, И слазят вътре в утробата.
9. Нерадивий в делото си Брат е на разточителя.
10. Името Господне е крепък стълп: Праведният който прибягва в него в защита е.
11. Имотът на богатия е крепък град за него; И в мечтанието му той е като висока стена.
12. Преди погинването се превъзноси сърдцето на човека; И смирението предходи пред славата.
13. Да отговаря някой преди да чуе, Безумие и поношение е за него.
14. Духът на человека ще го подпира в немощта му; Но унилий дух кой може въздигна?
15. Сърдцето на благоразумния придобива разум; И ухото на мъдрите търси знание.
16. Дарът на человека отваря му място, И привожда го пред големците.