10. В устните на царя има богодъхновение; Устата му не ще погрешат в съда.
11. Праведната теглилка и къпони са Господни; Всичките драмове на мешеца са негово дело.
12. Мерзост е за царете да правят беззаконие; Защото престолът се утвърдява с правда.
13. Праведните устни са благоприятни на царете; И те обичат който говори право.
14. Яростта на един цар е обявителка на смърт; Но мъдрий человек я укротява.
15. В светлината на лицето на царя има живот; И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16. Колко е по-добро стяжанието на мъдростта нежели на златото, И предпочитаемо стяжението на разума нежели на среброто!
17. Пътят на праведните е да се уклоняват от злото; Който пази пътя си упазва душата си.
18. Гордостта предшествува на погибелта; И високоумството предшествува на падането.
19. По-добре да е някой смиреномъдър със смирените, Нежели да дели користи с гордите.
20. Разумний в делата си ще намери добро; И надеещий се на Господа е блажен.
21. Мъдрият в сърдце ще се нарече благоразумен; И сладостта на устните умножава знание.
22. Разумът е източник на живот за оногоз що го има; А поучението на безумните е глупост.
23. Сърдцето на мъдрия вразумява устата му, И в устните му притуря знание.
24. Благоугодните думи са сот от мед, Сладост на душата, и изцеление на костите.
25. Има път който се вижда прав на человека; Но краят му е пътища към смърт.
26. Който работи, работи за себе си; Защото устата му го принуждават.
27. Лошият человек копае зло; И в устните му има като огън горещ.