14. Тури жребия си между нас, Една кесия да имаме всинца;
15. Сине мой, не ходи на път с тях; Въздържай ногата си от пътеките им;
16. Защото техните нозе тичат към злото, И спешат да проливат кръв.
17. Наистина напразно се простира мрежа Пред очите на всяка птица.
18. И те правят засада против своята си кръв, Причакват своите си души.
19. Такива се пътищата на всеки лихоимец: Лихоимството отнема живота на обладаните от него.
20. Мъдростта възглашава вън, Издава гласа си по стъгдите,
21. Вика по главните места на тържищата, Въ входовете на портите, Възвещава през града думите си:
22. До кога, глупави, ще обичате глупостта, И присмивателите ще се наслаждават в присмиванията си, И безумните ще мразят знанието?
23. Обърнете се към моите обличения; Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разумеете словата ми.
24. Понеже аз викнах, а вие не послушахте, Простирах ръката си, и никой не внимаваше,
25. Но отхвърлихте всичкия ми съвет, И обличението ми не рачихте, -
26. И аз ще се присмея на гибелта ви; Ще се зарадвам когато ви нападне страхът ви.
27. Когато страхът ви нападне като запустителна буря, И гибелта ви се устреми като вихрушка, Когато скърб и утеснение дойдат на вас,