47. Страх и пропаст дойдоха върх нас, запустение и съкрушение.
48. Потоци водни излива окото ми за съкрушението на дъщерята на людете ми.
49. Окото ми капе и не престава, защото няма отрада
50. Доде се Господ наведе и погледна от небето.
51. Окото ми нажалява душата ми заради всичките дъщери на града ми.
52. Враговете ми без причина ме гонят непрестанно да ме уловят като врабче.
53. Отнеха живота ми в ров, и хвърлиха камик върх мене.
54. Води възлязоха над главата ми: рекох: Свърших се:
55. Призвах името ти, Господи, от преизподния ров.
56. Ти чу гласа ми: не затваряй ухото си за въздишането ми, за вопъла ми.
57. Приближил си се в който ден те призвах: рекъл си: Не бой се.