33. Защото не оскърбява от сърдцето си, нито угнетява человеческите синове.
34. Да тъпче някой под нозете си всичките узници на земята,
35. Да развращава съда на человека пред лицето на Вишнаго,
36. Да онеправдава человека в съда му, - Господ не гледа това за добро.
37. Кой казва нещо, и става, бе да го заповяда Господ?
38. Из устата на Вишнаго не излизат ли и злото, и доброто?
39. Защо би пороптал жив человек, чебовек за наказанието на греховете си?
40. Да издирим пътищата си, и да изпитаме, и да се върнем при Господа.
41. Да възвисим сърдцата си и ръцете си към Бога, който е на небеса, и да речем:
42. Съгрешихме и отстъпихме: ти не си ни простил.
43. Покрил си се с ярост, и гонил си ни: убил си, не си пощадил.
44. Покрил си се с облак, за да не промине молитвата ни.
45. Направил си ни измет и мерзост всред людете.
46. Всичките ни неприятели отвориха устата си върх нас.
47. Страх и пропаст дойдоха върх нас, запустение и съкрушение.
48. Потоци водни излива окото ми за съкрушението на дъщерята на людете ми.
49. Окото ми капе и не престава, защото няма отрада
50. Доде се Господ наведе и погледна от небето.
51. Окото ми нажалява душата ми заради всичките дъщери на града ми.
52. Враговете ми без причина ме гонят непрестанно да ме уловят като врабче.