15. Всички които заминваха в пътя изплескаха с ръце заради тебе, п Позвиздаха, и киваха с главите си заради Ерусалимската дъщеря, и рекоха: Той ли е градът за който се говореше: Съвършенство на красотата, Радост на всичката земя?
16. Всичките ти неприятели отвориха върх тебе устата си: Позвиздаха, и скръцнаха съ зъбите си, и рекоха: Погълнахме я: Той е наистина денят който очаквахме: намерихме, видяхме.
17. Господ направи което намисли: изпълни словото си което определи от древни дни: Разори, и не пожали, и развесели за тебе неприятели, Възвиси рога на противниците ти.
18. Сърдцето им възопи към Господа. Стено на Сионовата дъщеря, Проливай, като поток, сълзи дене и ноще: Не давай почивка на себе си: да не престане зеницата на окото ти.
19. Стани, възопий нощя когато почнуват стражите: Излей сърдцето си като вода пред лицето на Господа: Възвиси към него ръцете си заради живота на младенците си Които премират от глад по краищата на всичките улици.