1. Как седи осамотен градът който е бил многолюден! Стана като вдовица великата в народите столица! Която владееше над областите стана подданица.
2. Непрестанно плаче нощя, сълзите й са по ланите й. От всичките й рачители няма кой да я утешава: Всичките й приятели станаха й неверни: врагове й станаха.
3. Отиде в плен Юда поради скърб и тежко робство: Седи между езичниците: не намира покой. Всички които го гонеха стигнаха го всред теснините.
4. Тъжни са пътищата на Сион, защото никой не иде на праздниците: Всичките му порти са пусти: свещениците му въздишат: Девиците му са прискърбни, и той е в горест.
5. Противниците му станаха глава, враговете му благоденствуват; Защото Господ му нанесе скърб заради множеството на беззаконията му: Младенците му отидоха в плен пред врага.
6. И побегна от дъщерята на Сион всичката й слава: Началниците станаха като елени които не нахождат пасбище, И безсилни отиват пред гонещия.
7. Напомни си Ерусалим в дните на скърбта си и на бедствието си Всичките си скъпоценни неща които имаше от древни времена, Когато паднаха людете му в ръката на врага, И нямаше кой да му помага: Видяха го враговете, засмяха се заради падането му.
8. Тежко съгреши Ерусалимската дъщеря; за то стана като нечиста: Всички които я славеха презряха я, защото видяха грозотата й; А тя въздиша и се обърна назад.
9. Нечистотата й е в полите й: не бе помислила за сетнините си: Заради това чудно се е смирила: няма кой да я утешава. Виж, Господи, скърбта ми, защото се възвеличи врагът.
10. Врагът простря ръката си върху всичките й скъпоценности; Защото тя видя езичниците че ходят в светилището й, За които си заповядал да не влязат в твоето събрание.
11. Всичките й люде въздишат и искат хляб: Дадоха скъпоценните си неща за храна за да се повърне животът им. Виж, Господи, и призри, защото станах унищожена.
12. Не марите ли, всички вие които заминвате по пътя? Погледнате и вижте да ли има страдание като моето страдание което ми стана, С което ме оскърби Господ в деня на яростния си гняв.