глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8

Старият Завет

Новият Завет

Песен На Песните 8 Цариградски (BG1871)

1. Дано да ми беше ти като брат Който е сукал от съсците на майка ми! Когато те намирах вън щях да те целуна, И не щяха да ме презират.

2. Взела бих те и завела В дома на майка си за да ме научиш: Напоила бих те с благовонно вино И с сок от наровете си.

3. Левицата му била би под главата ми, И десницата му пригърнала би ме.

4. Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, да не дигнете нито да събудите любовта ми Додето ще.

5. Коя е тая що възлиза от пустинята Подпряла се на възлюбления си? Аз те събудих под ябълката: Там те роди майка ти: Там те роди родителката ти

6. Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си, Защото любовта е крепка като смъртта, Ревнуванието жестоко като ад, Святкането му святкане огнено, пламик устремителен.

7. Много вода не може да угаси любовта, Нито реки могат да я потопят: Ако би дал някой всичкия имот на дома си за любовта, Съвсем ще го презрат.

8. Ние имаме малка сестра, и няма съсци: Що ще направим на сестра си В деня в който стане реч за нея?

9. Ако е стена ще съградим на нея сребърен твърдел; И ако е двер, ще я обвържем с кедрови дъски.

10. Аз съм стена, и съсците ми като стълпове: Тогаз бях пред очите му като мир намерила.

11. Соломон имаше лозе у Ваалхамон: Даде лозето на стражи: Всеки трябваше да донесе за плода му тисяща сребърници.

12. Моето лозе е пред мене: Тисящата нека са за тебе, Соломоне, И двесте за онез които пазят плода му.

13. О ти която седиш в градините, Другарите внимават в гласа ти: Направи ме да го чуя.

14. Бързай, възлюблени мой, И бъди подобен на сърне или на еленче Върху ароматските гори.