1. Де отиде твоят възлюблен, О ти прекрасна между жените? Де се върна твоят възлюблен? Да го търсим и ние с тебе.
2. Моят възлюблен слезе в градината си, В лехите на ароматите, За да пасе в градините и да бере крин.
3. Аз съм на възлюбления си, и възлюблений ми е мой: Пасе между криновете.
4. Хубава си, любезна моя, като Терса, Благодатна като Ерусалим, Страшна като войнство с хоругви.
5. Отвърни очите си отсреща ми, Защото ме обладаха. Косите ти са като стадо от кози Налегали по Галаад.
6. Зъбите ти са като стадо от овци Които възлизат от къпането, Които всички се агнят близнета, И няма ялова между тях, -
7. Ланитите ти под булото ти Като част от нар.
8. Шестдесет са царици, и осемдесет наложници, И безчетни девойки:
9. Една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е една на майка си, избрана на родителката си: Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й, - Цариците и наложниците, и я похвалиха.
10. Коя е тая що занича като зората, Красна като луната, и чиста като слънцето, Страшна като войнство с хоругви?
11. Слязох в градината на орехите За да видя зеленината на долината, Да видя да ли прозябна лозето, И цъвнаха ли наровете.
12. Без да усетя, душата ми ме представи Като колесниците на Аминадава.
13. Завърни се, Завърни се, о Суламко: Завърни се, завърни се, за да те видим. Що ще видите в Суламката? Нещо като лик на два пълка.