1. Дойдох в градината си, сестро моя, невесто: Обрах смирната си с ароматите си: Ядох сота си с меда си: Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели: Пийте, ей, изобилно пийте, възлюблени.
2. Аз спя, но сърдцето ми е будно. Гласът на възлюбления ми! хлопа: Отвори ми, сестро моя, любезна моя, Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.
3. Съблякох дрехата си: как да я облека? Умих нозете си: как да ги окалям?
4. Възлюблений ми провря ръката си през дупката на вратата; И сърцето ми се смути за него.
5. Аз станах да отворя на възлюбления си; И от ръката ми капеше смирна, И от пръстите ми избрана смирна, Върх дръжката на ключалницата.
6. Аз отворих на възлюбления си; Но възлюбленият ми се оттегли, отиде си: Душата ми примря в говоренето му. Потърсих го, и не го намерих: Повиках го, и не ми отговори.
7. Намериха ме стражарите които обхождат града: Биха ме, раниха ме: Стражите на стените отнеха от мене покривалото ми.
8. Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, Ако намерите възлюбления ми да му кажете че съм ранена от любов.
9. Що различава твоя възлюблен от друг възлюблен, О ти прекрасна между жените? Що различава от друг възлюблен твоя възлюблен, Та ни заклеваш ти така?
10. Възлюблений мой е бял и румен, Личи между десет тисящи.
11. Главата му е злато опитано: Косите му са разресани, черни като гарван, -
12. Очите му са като на гълъби върху потоците на водите, Омити в мляко, и седят като многоценни камене в гнездата си, -
13. Ланитите му като лехи от аромати, Като съдове от благовонни садения: Устните му са кринове От които капе избрана смирна, -
14. Ръцете му златни пръстене Споени с хрисолит, - Коремът му слоновено изделие украсено с сапфири, -