4. Шията ти като Давидовия стълп Съградения за оръжница, Дето висят тисяща щитчета – Всички са като щитове на крепки:
5. Двата ти съсца като две сърнета близнета Които пасат между криновете.
6. Доде повее дневният тих ветрец и побегнат сенките Аз ще ида в гората на смирната и на хълма на ливана.
7. Ти си прекрасна, любезна моя; И порок няма в тебе.
8. Ела с мене от Ливан, невесто, Ела с мене от Ливан. Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леглата на лъвовете, от горите на рисовете.
9. Пленила си сърдцето ми, сестро моя, невесто: Пленила си сърдцето ми с едно от очите си, С едно огърлие на шията си.
10. Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра от виното е твоята любов, И благовонието на твоите масти повече от всичките аромати!
11. Устните ти, невесто, капят като меден сот: Мед и мляко има под езика ти; И благовонието на дрехите ти като благоуханието на Ливан.
12. Градина затворена е сестра ми, невестата: Извор затворен, източник запечатан.
13. Твоите леторасли са рай от нарове, С избрани плодове, кипър с нард,
14. Нард и шафран, тръст и корица, С всичките дървя на ливан, Смирна и алой с всичките най-първи аромати.
15. Източник на градини, Кладенец на жива вода, и поточки от Ливан.