глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8

Старият Завет

Новият Завет

Песен На Песните 4 Цариградски (BG1871)

1. Ето, хубава си, любезна моя: ето, си хубава: Очите ти под булото ти са като на гълъбите: Косите ти са като стадо от кози Налегали по Галаадската гора:

2. Зъбите ти са като стадо от стрижени овци Които възлизат от къпането, Които всички се агнят близнета И няма ялова между тях:

3. Устните ти като червена прежда, и говоренето ти благодатно: Ланитите ти под булото ти Като част от нар:

4. Шията ти като Давидовия стълп Съградения за оръжница, Дето висят тисяща щитчета – Всички са като щитове на крепки:

5. Двата ти съсца като две сърнета близнета Които пасат между криновете.

6. Доде повее дневният тих ветрец и побегнат сенките Аз ще ида в гората на смирната и на хълма на ливана.

7. Ти си прекрасна, любезна моя; И порок няма в тебе.

8. Ела с мене от Ливан, невесто, Ела с мене от Ливан. Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леглата на лъвовете, от горите на рисовете.

9. Пленила си сърдцето ми, сестро моя, невесто: Пленила си сърдцето ми с едно от очите си, С едно огърлие на шията си.

10. Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра от виното е твоята любов, И благовонието на твоите масти повече от всичките аромати!

11. Устните ти, невесто, капят като меден сот: Мед и мляко има под езика ти; И благовонието на дрехите ти като благоуханието на Ливан.

12. Градина затворена е сестра ми, невестата: Извор затворен, източник запечатан.

13. Твоите леторасли са рай от нарове, С избрани плодове, кипър с нард,

14. Нард и шафран, тръст и корица, С всичките дървя на ливан, Смирна и алой с всичките най-първи аромати.

15. Източник на градини, Кладенец на жива вода, и поточки от Ливан.

16. Стани, Севере, и ела, Юже: Повей в градината ми, Да потекат ароматите и. Да дойде възлюблений ми в градината си, И да яде изрядните си плодове.