12. Цветята се явиха из земята; Времето на резидбата пристигна, И гласът на гъргорицата се чу в нашата земя:
13. Смоковницата прозябва първите си смокви, И по лозята цветът на гроздето издава благовоние. Стани, любезна моя, прекрасна моя, та ела.
14. О гълъбице моя, в разселените на скалата, В скришните места на стръмнините, Покажи ми лицето си, направи ме да чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15. Хванете ни лисиците, Малките лисици които погубват лозята, Защото лозята ни цъвтят.
16. Възлюбленият ми е мой, и аз негова: Пасе между криновете.
17. Доде повее дневният тих ветрец и побягнат сенките Върни се, възлюблений ми: стани подобен на сърне Или на млад елен върху Ветерските гори.