1. Речете на братята си, Амий, И на сестрите си, Рухама.
2. Съдете се с майка си, съдете се; Защото тя не ми е жена, И аз не съм й мъж. Нека отнеме прочее блудовете си отпред себе си, И прелюбодействата си отмежду съсците си.
3. Да не би да я съблека гола, И я направя като в деня когато се е родила, И я положа като пустиня, И я поставя като земя безводна, И я умъртвя с жажда.
4. И не ща да помилвам чадата й, Понеже са чада на блуд.
5. Защото майка им блудува: Тая що ги бе зачнала направи срам; Защото рече: Ще отида вслед любовниците си Които ми дават хляба ми и водата ми, Вълната ми и лена ми, елея ми и питията ми.