1. Речете на братята си, Амий, И на сестрите си, Рухама.
2. Съдете се с майка си, съдете се; Защото тя не ми е жена, И аз не съм й мъж. Нека отнеме прочее блудовете си отпред себе си, И прелюбодействата си отмежду съсците си.
3. Да не би да я съблека гола, И я направя като в деня когато се е родила, И я положа като пустиня, И я поставя като земя безводна, И я умъртвя с жажда.
4. И не ща да помилвам чадата й, Понеже са чада на блуд.
5. Защото майка им блудува: Тая що ги бе зачнала направи срам; Защото рече: Ще отида вслед любовниците си Които ми дават хляба ми и водата ми, Вълната ми и лена ми, елея ми и питията ми.
6. За то, ето, аз ще препреча пътя ти с плет от тръне, И ще преградя преграда, За да не намери пътищата си.
7. И ще се завтече вслед любовниците си, и няма да ги стигне; И ще ги потърси, и няма да ги намери: Тогаз ще рече: Ще ида и ще се върна при първия си мъж; Защото ми беше по-добре тогаз, нежели сега.
8. И тя не знаеше че аз й дадох житото, и виното, и елея, И умножих й среброто и златото Което употребиха за Ваала.
9. За то ще се върна та ще си взема житото си във времето му, И виното си в определеното му време, И ще отнема вълната си и лена си Що й давах за да покрива голотата си.
10. И сега ще открия нечистотата й пред очите на любовниците й; И никой няма да я избави от ръката ми.