9. И видя ти озлоблението на нашите отци в Египет, и чу вика им при червено Море.
10. И показа ти знамения и чудеса над Фараона, и над всичките му раби, и над всичките люде на земята му, понеже позна ти че се възгордяха против тях. И направи си име както е днес.
11. И раздели ти морето пред тях, та преминаха по сухо всред морето; а тези които ги гонеха хвърли ги в дълбочините, като камик в силна вода.
12. И води ги ти дене с облачен стълп, а ноще с огнен стълп за да им светиш по пътя по който щяха да минат.
13. И слезе ти на гората Синай та говори с тях от небето, и им даде прави съдби, и истинни закони, повеления и заповеди добри;
14. и направи позната тям светата своя събота, и заповяда им ти заповеди, и повеления, и закони чрез ръката на раба си Моисея.
15. И хляб от небето им даде ти в глада им, и вода из камик им изведе в жаждата им; и рече им да влязат за да наследат земята за която възвиси ти ръката си че ще им я дадеш.
16. А те и отците ни се възгордяха, и ожесточиха врата си, и не послушаха твоите заповеди;
17. и отрекоха се да послушат, и не помниха чудесата ти които им ти направи; но ожесточиха врата си, и в подигането си определиха началник за да се върнат в рабството си. Но ти си Бог снизходителен, милостив и благоутробен, дълготърпелив и многомилостив, и не ги остави.
18. Даже, когато си направиха леяно теле и рекоха: Този е твоят Бог който те възведе из Египет, и направиха големи прогневания,
19. ти обаче в големите си щедроти не ги остави в пустинята: облачният стълп не се уклони от върху тях дене за да ги води в пътя, нито огнения стълп ноще за да им свети в пътя по който щяха да минат.
20. И даде им ти благия твой Дух за да ги вразумява, и не лиши маната си от устата им, и вода им даде в жаждата им.
21. И храни ги ти четиридесет години в пустинята: не им стана нищо оскудно: дрехите им не овехтяха, и нозете им не отекоха.
22. И даде им ти царства и люде, и раздели им ги за дялове; и наследиха земята на Сиона, и земята на Есевонския цар, и земята на Ога Васанския цар.
23. И синовете им умножи ти като небесните звезди; и заведе ги в земята в която рече ти на отците им да влязат за да я наследят.