24. И влязоха синовете им та наследиха земята; и порази ти пред тях жителите на земята, Ханаанците, и предаде ги в ръцете им, и царете им, и людете на земята, за да им направят според щението си.
25. И превзеха крепки градове и земя тлъста; и наследиха домове пълни с всичко благо, изкопани кладенци, лозя, и маслини, и плодовити дървета множество; и ядоха и се наситиха, и отлъстяха, и се насладиха в голямата твоя благост.
26. Но те се не покориха, и подигнаха се против тебе, и хвърлиха закона ти зад гърбовете си, и убиха пророците ти които засвидетелствуваха против тях за да ги обърнат към тебе, и направиха големи прогневания.
27. Заради това ги предаде ти в ръката на утеснителите им, които ги утесниха; и въ времето на утеснението си викнаха към тебе; и ти послуша от небето, и според многото твои щедроти даде им ти избавители, та ги избавиха от ръката на онези които ги утесниха.
28. Но като се успокоиха, обърнаха се за да правят зло пред тебе; заради това ги остави ти в ръката на враговете им, та ги завладяха, но когато се обърнаха та викнаха към тебе, ти ги послуша от небето, и много пъти ги избави ти според щедротите си.
29. и засвидетелствува ти против тях за да ги обърнеш в закона си; но те се възгордяха и не послушаха твоите заповеди, но съгрешиха в съдбите ти, (които ако върши някой ще живее чрез тях,) и дадоха непокорливо рамо, и ожесточиха врата си та не чуха.
30. Но и много години ги търпя ти, и засвидетелствува против тях чрез Духа си чрез пророците си; но не дадоха слушане; заради това ги предаде ти в ръката на людете на земите.
31. Но заради многото твои щедроти не ги направи да се довършат, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.
32. Сега, прочее, Боже наш, велики, крепки, и страшни Боже който пазиш завета и милостта, да се не вмени малко пред тебе всичкото злострадание което намери нас, царете ни, князовете ни, и свещениците ни, и пророците ни, и отците ни, и всичките твои люде от дните на Асирийските царе до този ден.
33. Наистина си праведен въ всичко което дойде върх нас, защото ти направи истина, а ние направихме нечестие.
34. И царете ни, князовете ни, свещениците ни, отците ни не упазиха закона ти, и не дадоха внимание на твоите заповеди и на свидетелствата ти с които си засвидетелствувал против тях.
35. Защото те в царството си и в голямата твоя благост която им даде ти, и в широката и тлъстата земя която даде ти пред тях не ти послужиха, нито се обърнаха от лукавите си дела.
36. Ето, раби сме този ден; и в земята която даде ти на отците ни за да ядат плода й и добрите й неща, ето, раби сме върху нея.