11. Но аз отговорих: человек като мене бягал ли би? и кой, като мене человек, би влязъл в храма за да спаси живота си? Не ща да вляза.
12. И, ето, познах че не бе го проводил Бог; но той произнесе това пророчество против мене защото Товия и Санавалат бяха го подкупили.
13. За това бе подкупен за да се уплаша та да направя така, и да съгреша, и да имат извинение да злословят за да ме укорят.
14. Помни, Боже мой, Товия и Санавалата според тези техни дела, още и пророчицата Ноадия, и другите пророци, които ме плашеха.
15. Така се свърши стената на двадесет и петия Елул, в петдесет и два дни.
16. И когато чуха всичките ни врагове, уплашиха се тогаз всичките езичници които бяха около нас, и паднаха много пред очите си; защото познаха че това дело стана от Бога нашего.
17. Още в онези дни благородните от Юда проваждаха често писмата си до Товия, и Товиевите дохождаха до тях.
18. Защото имаше в Юдея мнозина заклети нему, понеже бе зет на Сехания Араховия син, и Иоанан син му бе взел дъщерята на Месулама Варахиевия син.
19. Още и приказваха пред мене неговите благотворения, и носеха нему моите думи; а Товия проваждаше писма за да ме уплаши.