1. И стана голям вик от людете и от жените им против братята им Юдеите.
2. Защото имаше едни да говорят: Ние, синовете ни, и дъщерите ни сме мнозина; за това да вземем жито, да ядем, и да живеем.
3. И имаше имаше да говорят: Ние дадохме на залог нивята си, лозята си, и къщите си за да вземем жито по причина на глада.
4. Имаше още и други да говорят: Ние над нивята и над лозята си взехме на заем сребро за царските данъци.
5. А сега снагата ни е като снагата на братята ни, чадата ни като чадата им; и, ето, ние подчинихме синовете си и дъщерите си в работа за да са раби, и едни от дъщерите ни са заведени в порабощение; и няма нищо в нашата власт, защото други имат нивята и лозята ни.
6. И оскърбих се твърде много като чух вика им и тези думи.
7. И размислих в себе си, и обличих благородните и кметовете, и рекох им: Вие вземате лихва всеки от брата си. И свиках против тях голямо събрание
8. та им рекох: Ние според силата си изкупихме братята си Юдеите, продадените на езичниците; а вие сами ще продадете ли братята си? ще се продадат ли те нам? А те мълчеха и не намериха ответ.
9. И рекох: Не е добро това нещо което вие правите. Не трябва ли да ходите в страха на Бога нашего, за да ни не укоряват езичниците, враговете ни?
10. И аз, още и братята ми и рабите ми, заели сме им сребро и жито. Но да оставим, моля, това изискване.
11. Върнете им, прочее, днес нивята им, лозята им, и маслините им, и къщите им, и стотното от среброто, и от житото, и от виното, и от елея което изисквате от тях.
12. Тогаз рекоха: Ще отдадем всичко, и не щем да искаме нищо от тях: така ще направим както ти казваш. Тогаз повиках свещениците, чрез които взех клетва от тях че ще направят според това слово.
13. Отърсих още и пазухата си, и рекох: Така да отърси Бог всекиго человека от дома му и от труда му който не свърши това слово, и така да бъде отърсен и празден. И рекоха всичкото събрание: Амин, и прославиха Господа. И направиха людете според това слово.
14. А от който ден ми се заповяда да съм областник над тях в земята на Юда, от двадесетото лето до тридесет и второто лето на Артаксеркса царя, дванадесет години, аз и братята ми не ядохме хляба на областник.
15. А първите областници които бяха преди мене, бяха товар на людете, и, освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; още и рабите им властвуваха над людете, но аз не правех така, понеже се боех от Бога.