10. И рече Юда: Силата на бременосците ослабна, а пръстта е много; и ние не можем да градим стената.
11. И неприятелите ни рекоха: Няма да усетят нито ще видят доде дойдем всред тях и ги избием та възпрем работата.
12. И като дойдоха Юдеите които живееха при тях, рекоха ни десет пъти: От всяка страна към която се обърнете към нас ще дойдат.
13. За това поставих в по-низките места зад стената, и в по-високите места - поставих людете по родове с мечовете им, с копията им и с лъковете им;
14. и видях, и станах та рекох на благородните, и на кметовете, и на другите люде: Да се не убоите от тях: помнете Господа великаго и страшнаго, и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.
15. А когато враговете ни чуха че това стана известно нам, и осуети Бог съвета им, върнахме се всички ние на стената, всеки на работата си.
16. И от този ден половината от рабите ми бяха на работата, а половината от тях държеха копията, щитчетата, и лъковете, облечени с брони; и началниците бяха зад всеки Юдин дом.
17. Онези които градяха стената, и които носеха бремената, и които товаряха, всеки с едната си ръка работеше на работата, а с другата държеше оръжието;
18. А градителите, всеки имаше меча си опасан на чреслата си и градеше; а този който тръбеше с тръбата беше близу до мене.
19. И рекох на благородните, и на кметовете, и на другите люде: Работата е голяма и пространна; а ние сме разпръснати по стената далеч един от други;
20. В което место чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас: Бог наш ще ратува заради нас.
21. Така работихме работата; а половината от тях държеше копията, от възхода на зората до изгряването на звездите.
22. И в същото време рекох на людете: Всеки с раба си нека нощува всред Ерусалим за да ни бъдат стражи ноще, а да работят дене.