7. И всички които те гледат ще бягат от тебе, И ще рекат: Ниневия запустя! Кой ще я пожали? От де да потърся утешител за тебе?
8. По-добра ли си ти от Но Амон, Който лежеше между реките, Окружен от води, На който предбоище бе морето, И стена негова морето?
9. Крепост негова бе Етиопия и Египет, и бе безкрайна: Фут и Ливийците бяха твои помощници.
10. Но и той се пресели, отиде в плен; И младенците му се съкрушиха По краищата на всичките пътища; И хвърлиха жребия върху славните му мъже, И всичките му големци вързани бидоха с вериги.
11. И ти ще се опиеш, Ще станеш невидима; И ти ще потърсиш сила против врага.
12. Всичките ти твърдели ще са Като смоковници с първоявените си смокви; Ако се затресат, Ще паднат в устата на ядещия.
13. Ето, людете ти са жени всред тебе: Вратата на земята ти Ще са съвсем отворени на враговете ти: Огън ще пояде вереите ти.
14. Извади си вода за обсадата, Уякчи твърделите си, Влез в калта и стъпчи глината, Поправи кирпичената пещ.
15. Там ще те изяде огън: Меч ще те изтреби, Ще те изяде като ателава. Множи се като ателав, Множи са като скакалец.
16. Умножила си търговците си , Повече от звездите небесни: Ателавът се разпростря, и литна.
17. Големците ти са като скакалци, И главатарите ти като множество от скакалци Които седят на плетищата в студен ден; Но като изгрее слънцето, бягат, И местото им не се познава де бяха.
18. Пастирите ти задрямаха, царю Асирийски: Благородните ти заспаха: Людете ти се разпръснаха по горите; И няма кой да ги събира.
19. Няма лек за съкрушението ти: Раната ти е люта: Всичките които слушат вестта ти Ще изплескат с ръце заради тебе; Защото върх кого не нападна злината ти всякога?