1. И говори Господ Моисею и рече:
2. Ако някой съгреши и направи законопрестъпление против Господа, и излъже ближния си за залог, или за нещо дадено в ръцете му, или за грабеж, или онеправдава ближния си,
3. или намери изгубено нещо и слъже за него, или се закълне лъжливо за нещо, от всичко това що прави человекът та съгрешава с него,
4. когато съгреши и е повинен, да повърне грабнатото което е грабнал, или нещо което е взел с измама, или залога който му е заложен , или изгубеното нещо което е намерил той,
5. или всичко за което се е заклел лъжливо: да отдаде главното, и да притури на това една пета част: комуто принадлежи, нему да го даде в деня на приношението му за престъпление.
6. И да принесе Господу приношението си за престъпление, от стадото овен без порок, според твоето оценение, в приношение за престъпление при свещеника да го принесе.
7. И свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа; и ще му се прости за кое да е от всичко колкото е направил и е повинен в него.
8. И говори Господ Моисею и рече:
9. Заповядай на Аарон и синовете му и речи: Този е законът на всесъжението: всесъжението да гори на олтаря всичката нощ до заранта, и огънят на олтаря да гори на него.
10. И да се облече свещеникът с ленената си одежда, и ленени гащи да носи на тялото си; и да дигне пепела на всесъжението което е изгорил огънят на олтаря, и да го тури при олтаря.
11. И да съблече одеждите си та да облече други одежди; и да изнесе пепела вън от стана на чисто място.
12. И огънят който е върх олтаря да гори на него: да не угаснува; и свещеникът всяка заран да туря дърва на него да горят, и да нареди всесъжението на него, и да тури на него да гори тлъстината на примирителните приношения.
13. Огънят да гори всякога на олтаря: да не угаснува.
14. И този е законът на хлебното приношение: Аароновите синове да го приносят пред Господа, пред олтаря.
15. И да отнеме от него една шепа от чисто брашно на хлебното приношение от елея му, и всичкия ливан който е на хлебното приношение; и да ги изгори като негов помен на олтаря за ухание благовонно Господу.
16. А онова което остане от него да яде Аарон и синовете му: безквасно да се яде на свето място: в двора на скинията на събранието да го ядат.
17. Да не бъде печено с квас. Това им дадох за дял от моите приношения: пресвето е, както приношението за грях и за престъпление.
18. Всяко мъжко от Аароновите чада да яде от него: това е вечно узаконение в родовете ви от приношенията Господу: всеки който се прикосне до тях ще бъде свет.
19. И говори Господ Моисею и рече:
20. Приносът от Аарона и синовете му е този, който ще принесат Господу в деня на помазването си: десетата част на една ефа от чисто брашно за всякогашно хлебно приношение, половината заран, и половината вечер.
21. На сковрада да се направи с елей: сготвено да го донесеш; и печените уломъци от хлебното приношение да принесеш за ухание благовонно Господу.
22. И помазаният вместо него свещеник от синовете му да го принесе: това е вечно узаконение заради Господа: цяло да се изгаря.
23. И всяко хлебно приношение от свещеника да се изгаря цяло: да се не яде.
24. И говори Господ Моисею и рече:
25. Говори на Аарона и на синовете му и речи: Този е законът на приношението за грях: на мястото дето се коли всесъжението, приношението за грях да се закаля пред Господа: пресвето е.
26. Свещеникът който го приноси за грях да го яде: на свето място да се яде, в двора на скинията на събранието.
27. Всичко, което се прикосне до месото му ще бъде свето; и ако се опръска от кръвта му някоя дреха, опръсканото да се опере на свето място.
28. А пръстний съсъд в който се е варило да се строшава; но ако се е варило в меден съсъд, той да се изтрива и да се мие с вода.
29. Всяко мъжко от свещенически род да яде от него: то е пресвето.
30. И всяко приношение за грях на което от кръвта се вноси в скинията на събранието за да бъде умилостивение в светилището да не се яде: с огън да се изгаря.