1. И ако някой съгреши и чуе гласа на клетва, и е свидетел, или е видял, или знае: ако не обади, той ще понесе беззаконието си.
2. Ако се някой допре до какво да е нечисто нещо, или до мърша на нечисто животно, или до мърша на нечист скот, или до мърша на нечист гад, и непознато да му е, ще бъде нечист и повинен.
3. Или ако се прикосне до человеческа нечистота, каквато и да е нечистотата му чрез която се осквернява някой, и непознато да му е, като познае ще бъде повинен.
4. Или ако някой се закълне, и произнесе несмислено с устните си да направи зло или добро, каквото и да произнесе несмислено человек с клетва, и му бъде непознато, когато познае ще бъде повинен в едно от тях.
5. И кога е някой повинен в едно от тях, да изповяда онова в което е съгрешил.
6. И да принесе Господу приношение за престъплението си, заради греха си който е сторил, женско агне от овците, или яре от козите в приношение за грях; и свещеникът да направи умилостивение за него за греха му.
7. И ако му не стига ръка да принесе овца или коза, нека принесе Господу заради греха си що е съгрешил две гъргорици или две гълъбчета, едно за приношение за грях, и едно за всесъжение.
8. И да ги донесе на свещеника, който да принесе първо онова приношение което е за грях, и да откъсне главата му от шията му, но без да я отлъчи.
9. И от кръвта на приношението за грях да поръси стената на олтаря; а останалото от кръвта да изцеди при основанието на олтаря: това е приношение за грях;
10. а второто да направи всесъжение според както е заповядано; и да направи свещеникът умилостивение за него за греха му що е съгрешил; и ще му се прости.
11. Но ако му не стига ръка да донесе две гъргорици или две гълъбчета, тогаз онзи що е съгрешил да донесе в приношение за себе си една десета част на една ефа чисто брашно в приношение за грях: да не налее на него елей, нито да тури на него ливан, защото е приношение за грях.