22. И когато някой княз съгреши и направи от незнаяне нещо от колкото е заповядал Господ Бог негов да се не прави, и стане повинен;
23. ако му се обяви за греха му що е направил, то да донесе приношението си, мъжко непорочно, ярец от козите;
24. и да тури ръката си на главата на яреца, и да го заколи на мястото дето колят всесъжението пред Господа: то е приношение за грях.
25. И свещеникът да вземе от кръвта на приношението за грях с пръста си, и да тури върху роговете на олтаря на всесъжението.
26. И всичката му тлъстина да изгори на олтаря, както тлъстината на примирителната жъртва: така да направи свещеникът умилостивение за него за греха му; и ще му се прости.
27. И ако някой от простия народ съгреши от незнаяне, и направи нещо от колкото е заповядал Господ да се не прави, и стане повинен;
28. ако му се обяви за греха му който е сторил, то да принесе приношението си коза от козите, женско без порок, за греха си който е съгрешил;
29. и да тури ръката си на главата на приношението за грях, и да заколи приношението за грях на мястото на всесъжението.
30. И да вземе свещеникът с пръста си от кръвта му, и да тури върх роговете олтаря на всесъжението, и всичката му кръв да излее при основанието на олтаря.
31. И всичката му тлъстина да отнеме както се отнема тлъстината от примирителната жъртва; и свещеникът да я изгори на олтаря за ухание благовонно Господу; и да направи свещеникът умилостивение за него; и ще му се прости.