Старият Завет

Новият Завет

Левит 4:13-31 Цариградски (BG1871)

13. И ако всичкото събрание Израилево съгреши от незнаяне, и това нещо се укрие от очите на събора, и направят нещо отколкото е заповядал Господ да се не прави, и станат повинни;

14. когато се познае грехът който са съгрешили, тогаз да принесе съборът юнец от говедата в приношение за грях, и да го приведе пред скинията на събранието;

15. и старейшините на събранието да положат ръцете си на главата на юнеца пред Господа; и да заколят юнеца пред Господа.

16. И помазаният свещеник да внесе от кръвта на юнеца в скинията на събранието;

17. и свещеникът да натопи пръста си в кръвта, и да поръси седем пъти пред Господа, пред завесата.

18. И да тури от кръвта върх роговете на олтаря който е пред Господа, в скинията на събранието; и всичката кръв да излее в основанието на олтаря на всесъжението който е при дверите на скинията на събранието.

19. И всичката му тлъстина да отнеме от него и да я изгори на олтаря.

20. И да направи на юнеца така както направи с онзи юнец който беше приношение за грях: така да направи и с този; и да направи свещеникът умилостивение за тях; и ще им се прости.

21. И да изведе юнеца вън от стана, и да го изгори както изгори първия юнец: това е приношение за грях за събранието.

22. И когато някой княз съгреши и направи от незнаяне нещо от колкото е заповядал Господ Бог негов да се не прави, и стане повинен;

23. ако му се обяви за греха му що е направил, то да донесе приношението си, мъжко непорочно, ярец от козите;

24. и да тури ръката си на главата на яреца, и да го заколи на мястото дето колят всесъжението пред Господа: то е приношение за грях.

25. И свещеникът да вземе от кръвта на приношението за грях с пръста си, и да тури върху роговете на олтаря на всесъжението.

26. И всичката му тлъстина да изгори на олтаря, както тлъстината на примирителната жъртва: така да направи свещеникът умилостивение за него за греха му; и ще му се прости.

27. И ако някой от простия народ съгреши от незнаяне, и направи нещо от колкото е заповядал Господ да се не прави, и стане повинен;

28. ако му се обяви за греха му който е сторил, то да принесе приношението си коза от козите, женско без порок, за греха си който е съгрешил;

29. и да тури ръката си на главата на приношението за грях, и да заколи приношението за грях на мястото на всесъжението.

30. И да вземе свещеникът с пръста си от кръвта му, и да тури върх роговете олтаря на всесъжението, и всичката му кръв да излее при основанието на олтаря.

31. И всичката му тлъстина да отнеме както се отнема тлъстината от примирителната жъртва; и свещеникът да я изгори на олтаря за ухание благовонно Господу; и да направи свещеникът умилостивение за него; и ще му се прости.

Прочетете пълната глава Левит 4