1. И говори Господ Моисею и Аарону и рече:
2. Когато някой человек има по кожата на снагата си оток, или краста, или лъскаво петно, и стане върху кожата на снагата му рана от проказа, да се заведе при Аарона свещеника, или при едного от синовете му свещениците.
3. И свещеникът да прегледа раната на кожата на снагата; и ако влакната на раната са побелели, и раната се види по-дълбока от кожата на снагата му, тя е рана на проказа; и свещеникът като го прегледа ще го обяви нечист.
4. Но ако лъскавото петно е бяло на кожата на снагата му, и на вид не е по-дълбоко от кожата, и влакната му не са се променили в бяло, то свещеникът да затвори оногози който има раната седем дни;
5. и в седмия ден да го прегледа свещеникът; и ако види че раната е в стоене, и не се е разпростряла раната по кожата, тогаз свещеникът да го затвори други седем дни;
6. и пак да го прегледа свещеникът в седмия ден; и раната ако е завенала, и не се е разпростряла раната по кожата, тогаз свещеникът да го обяви чист: то е краста; и да изпере дрехите си и ще бъде чист.
7. Ако ли се е разпростряла много крастата по кожата подир явяването му пред свещеника за очищението си, той трябва да се яви пак на свещеника.
8. И ако види свещеникът че се е разпростряла крастата по кожата, тогаз свещеникът ще го обяви за нечист: това е проказа.
9. Когато един человек има рана от проказа, то да се заведе той при свещеника;
10. и свещеникът ще прегледа, и ако отокът на кожата е бял, влакната са се променили на бели, и има живо месо в отока,
11. това е стара проказа на кожата на снагата му; и свещеникът трябва да го обяви за нечист: да го не затвори, защото е нечист.
12. Но ако се е разпростряла много проказата по кожата, и е покрила всичката кожа на имащия раната от главата му до нозете му, колкото могат да видят очите на свещеника,
13. тогаз ще прегледа свещеникът, и ако е проказата покрила всичката му снага, да покаже чист оногози който има раната: тя се е променила всичката в бяло: той е чист.