1. След това влязоха Моисей иАарон и рекоха Фараону: Така говори Иеова Бог Израилев: Пусни людете ми за да ми направят праздник в пустинята.
2. А Фараон рече: Кой е той Иеова та да послушам гласа му да отпусна Израиля? Не познавам Иеова: и нито Израиля ще пусна.
3. И те рекоха: Бог на Евреите ни срещна: молим ти се да отидем тридневен път в пустинята за да принесем жертва на Иеова Бога нашего, за да ни не постигне с мор или с нож.
4. И рече им Египетският цар: Защо, Моисее и Аароне, спирате людете от работите им? Идете на определените си работи.
5. И рече Фараон: Ето, людете на мястото са сега много, а вие ги правите да престават от определените си работи.
6. И в този истия ден заповяда Фараон на притеснителите на людете и на надзирателите им и говореше:
7. Не давайте вече на тия люде плява, както до сега, за да правят тухли нека идат сами и нека си съберат плява.
8. Но ще ги натоварите да правят определеното на тухлите число което правеха до сега: да го не смалите; защото остават праздни, и за това викат и казват: Да отидем за да принесем жертва Богу нашему.
9. Нека са тежки работите на тези человеци, за да се занимават в тях, и да не внимават на праздни думи.
10. Излязоха прочее притеснителите на людете, и надзирателите им, и говориха на людете и казваха: Така рече Фараон: Не ви давам плява.
11. Вие сами идете, събирайте плява за себе си дето можете да намерите; но няма да се смали от работата ви нищо.
12. И разнесоха се людете по всичката Египетска земя за да събират слама вместо плява.
13. И притеснителите ги принуждаваха и казваха: Свършвайте работите си, то ест, онова което е определено за всеки ден, както когато имаше плява.
14. И биени бидоха надзирателите на Израилевите синове които бяха поставени над тях от Фараоновите притеснители, които казаха: Защо не свършихте, и вчера и днес, определеното си число на тухлите, както по-напред?