21. И рече Мойсей Аарону: Що ти сториха тези люде, та си навел на тях грях голям?
22. И рече Аарон: Да се не разпаля гневът на господаря ми: ти знаеш людете че клонят на зло.
23. Защото ми рекоха: Направи ни богове които да ходят пред нас, защото този Мойсей, человекът който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.
24. И рекох им: Който има злато нека го снеме от себе си: и дадоха ми го. Тогаз го хвърлих в огъня, и излезе това теле.
25. И като видя Мойсей людете че бяха в разкошество, (защотото Аарон беше ги оставил в разкошество за посрамение между неприятелите им,)
26. застана Мойсей при вратата на стана и рече: Който е Господен нека дойде към мене. И събраха се при него всичките Левиеви синове.
27. И рече им: Така говори Господ Бог Израилев: Турете всеки меча си на бедрото си: преминете от врата до врата през стана, и върнете се, и убийте всеки брата си, и всеки приятеля си, и всеки ближния си.
28. И направиха Левиевите синове според Мойсеевото слово; и паднаха в този ден от людете около три тисящи мъже.
29. Защото рече Мойсей: посветете себе си днес Господу, всеки против сина си, и всеки против брата си, за да ви се даде днес благословение.
30. И на утрешния ден рече Мойсей на людете: Вие сте направили голям грях; но сега ще възляза към Господа: дано бих го умилостивил за греха ви.
31. И върна се Мойсей при Господа и рече: Уви! тези люде сториха голям грях че направиха за себе си златни богове.