2. И яви му се Ангел Господен в пламен огнен отсред къпината; и погледна, и, ето, къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше.
3. И рече Моисей: Да се върна и да прегледам това голямо видение, и защо къпината не изгаря.
4. И като видя Господ Моисея че се върна да прегледа, повика го Бог отсред къпината и рече: Моисее, Моисее. И той рече: Ето ме.
5. И рече: Да не приближиш тука: изуй обущата от нозете си, защото мястото на което стоиш земя е света.
6. И рече му: Аз съм Бог на отца ти, Бог Авраамов, Бог Исаков, и Бог Яковов. И Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
7. И рече Господ: Видях, видях злостраданието на людете ми които са в Египет, и чух вика им от причината на притеснителите им; защото познах болезните им.
8. И слязох за да ги освободя от ръката на Египтяните, и да ги изведа из оназ земя в земя добра и пространна, в земя дето тече мляко и мед, на мястото на Хананейците, и Хетейците, и Аморейците, и Ферезейците, и Евейците, и Иевусейците.
9. И сега, ето, викането на синовете Израилеви стигна при мене: видях още и утеснението с което ги утесняват Египтяните.
10. Ела прочее сега, и ще те проводя при Фараона; и ще извадиш людете ми синовете Израилеви из Египет.
11. И рече Моисей Богу: Кой съм аз да ида при Фараона, и да изведа синовете Израилеви из Египет?
12. И рече Бог: Аз ще бъда с теб наедно; и това ще ти бъде знамение че аз те проваждам: Когато изведеш людете ми из Египет, ще послужите Богу на тази гора.
13. И рече Моисей Богу: Ето, когато аз отида при синовете Израилеви и им река: Бог на отците ваши проводи ме при вас, и те ме попитат: Що е името му? какво да им река?