глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40

Старият Завет

Новият Завет

Изход 21 Цариградски (BG1871)

1. А тези са съдбите, които ще им представиш:

2. Ако купиш раб Евреин, шест години ще работи; а в седмата ще излезе свободен, без да плати нищо.

3. Ако е влязъл сам, сам ще излезе; ако е имал жена, то и жена му ще излезе с него.

4. Ако му е дал господарът му жена, и му е родила тя синове или дъщери, жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам.

5. Но ако рабът отговори и рече: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не ща да изляза свободен,

6. тогаз господарът му ще го заведе пред съдиите, и ще го доведе при дверите, или до дверостълпа, и господарът му ще му промуши ухото с шило; и ще му бъде раб за всегда.

7. И ако някой продаде дъщеря си за рабиня, тя няма да излезе както излазят рабите.

8. Ако ли не бъде угодна на господаря си, който я е направил своя годеница, то ще я остави да се изкупи; не ще има власт да я продаде на чужд народ, понеже се е обходил с нея невярно.

9. Но ако я е сгодил за сина си, ще й направи по обикновението на дъщерите.

10. Ако вземе за себе си друга, да не лиши оназ от храната й, и от дрехите й, и от съпружеско съжитие с нея.

11. Ако ли не й направи тези трите, тогаз тя ще излезе даром без сребро.

12. Който удари человека, та умре, непременно да се умъртви.

13. Ако ли го не е пречаквал, но Бог го е предал в ръцете му, тогаз аз ще ти определя място, дето ще прибегне.

14. Ако ли някой от злоба против ближния си го убие коварно, то и из олтаря ми ще го извадиш за да се умъртви.

15. И който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.

16. И който открадне человека и го продаде, или ако се намери в ръцете му, непременно да се умъртви.

17. И който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.

18. И кога се карат някои человеци, и единият удари другия с камик или с пестница, и той не умре, но лежи на одъра,

19. ако стане и ходи по вън с тояга, тогаз ще е невинен онзи който го е ударил, само ще плати за лежането му, и ще го изцери.

20. И ако някой удари раба си или рабинята си с тояга, и умре под ръката му, непременно да се накаже.

21. Ако ли поживее един ден или два, да се не наказва, понеже му е сребро.

22. Ако се бият някои и ударят непраздна жена, и пометне детето, а друга повреда не стане, онзи който я е ударил непременно да заплати глобата която на жената мъжът наложи нему; и ще заплати колкото определят съдиите.

23. И ако стане повреда, тогаз ще дадеш живот за живот,

24. око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

25. изгорение за изгорение, рана за рана, удар за удар.

26. Ако някой удари раба си или рабинята си в окото и го ослепи, поради окото му ще го остави свободен.

27. И ако извади зъба на раба си, или зъба на рабинята си, ще го остави свободен поради зъба му.

28. Ако вол убоде мъж или жена, та умре, тогаз волът да се убие с камене, и месото му да се не яде, а на вола стопанинът ще е неповинен.

29. Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и се е казало на стопанина му, и го не упазил, то ако убие мъж или жена, волът с камене да се убие, още и стопанинът му да се умъртви.

30. Ако му се наложи откуп, за избавлението на живота си ще даде, колкото му се наложи.

31. Ако убоде син, или убоде дъщеря, по тази съдба ще му направят.

32. Ако волът убоде раб или рабиня, ще даде на господаря им тридесет сребърни сикли, а волът да се убие с камене.

33. И ако отвори някой яма, или изкопае яма и не я покрие, и падне в нея вол или осел,

34. стопанинът на ямата ще заплати повредата, ще даде сребро на стопанина им; а мършата да бъде негова.

35. И ако на някого си волът убоде вола на ближния му, та умре, тогаз да продадат живия вол, и да разделят на две среброто му; така и мършата да разделят на две.

36. Ако ли се е знаело че е волът е бил бодлив от по-напред, и стопанинът му го не упазил, непременно ще плати вол за вол; а мършата ще бъде негова.