9. Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, Ще разделя користите: душата ми ще се насити върх тях: Ще изтръгна ножа си: ръката ми ще ги погуби.
10. Подухнал си с вятъра си, и морето ги покри: Потънаха като олово в силната вода.
11. Кой е подобен тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен тебе, славен в светост, чуден в пения, правещ чудеса?
12. Прострял си десницата си, и земята ги погълна.
13. С мъдростта си водил си тия люде които си избавил: Наставил си ги с силата си в обиталището на светинята си.
14. Народите ще чуят и ще възтреперят: Болезни ще обладаят Палестинските жители.
15. Тогаз ще се уплашат Едомските князове: Трепет ще хване Моавитските началници: Всичките жители в Ханаан ще се стопят.
16. Страх и трепет ще нападне на тях: От величината на мишцата ти ще окаменеят Доде замине народът ти, Господи, Доде замине този народ който си придобил.
17. Ще го въведеш и насадиш в гората на наследието си, Мястото, Господи, което си приготвил за свое обиталище, Светилището, Господи, което ръцете ти поставиха.
18. Господ ще царува в веки веков.
19. Защото влязоха Фараоновите коне в морето с колесниците му и с конниците му; и Господ върна върх тях водата на морето. А Израилевите синове преминаха през сред морето по сухо.
20. И пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе тъпан в ръката си, и всичките жени излязоха след нея с тъпани и ликования.
21. И Мариам им ответствуваше и говореше: - Пейте Господу, защото се прослави славно: Коня и ездеца му хвърли в морето.
22. Тогаз дигна Моисей Израиляните от червено Море, и излязоха към пустинята Сур; и ходиха три дни в пустинята, и не намерваха вода.
23. И от там дойдоха в Мера; но не могоха да пият от водата на Мера защото беше горчива: за това се наименува Мера.
24. И мъмреха людете на Моисея и говореха: Що ще пием?
25. А Моисей извика към Господа; и показа му Господ дърво, което като хвърли у водата, водата се услади. Там им даде заповед и повеление, и там ги опита.