9. И погнаха Египтяните след тях, всичките коне, колесниците Фараонови, и конниците му, и воинството му; и стигнаха ги разположени в стан близу до морето пред Пиаирот, срещу Веелсефон.
10. И когато приближи Фараон, Израилевите синове дигнаха очи, и, ето, Египтяните идеха след тях; и убояха се твърде; и извикаха Израилевите синове към Господа.
11. И рекоха Моисею: Уж че нямаше гробища в Египет, за това ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо ни стори това, и ни изведе из Египет?
12. Не е ли това словото което ти казахме в Египет и рекохме: Остави ни, и нека работим на Египтяните? Защото по-добре ни беше да работим на Египтяните нежели да умрем в пустинята.
13. И рече Моисей на людете: Не бойте се: стойте, и гледайте спасението Господне което ще ви направи днес, защото Египтяните които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.
14. Господ ще воюва за вас; и вие ще останете мирни.
15. И рече Господ Моисею: Защо викаш към мене? Речи на Израилевите синове да тръгнат.
16. И ти дигни жезъла си, и простри ръката си над морето и раздели го: и нека преминат Израилевите синове през сред морето по сухо.
17. И аз, ето, ще ожесточа сърдцето на Египтяните, и ще влязат след тях; и ще се прославя над Фараона и над всичкото му воинство, над колесниците му, и над конниците му.