16. И ти дигни жезъла си, и простри ръката си над морето и раздели го: и нека преминат Израилевите синове през сред морето по сухо.
17. И аз, ето, ще ожесточа сърдцето на Египтяните, и ще влязат след тях; и ще се прославя над Фараона и над всичкото му воинство, над колесниците му, и над конниците му.
18. И ще познаят Египтяните че аз съм Господ когато се прославя над Фараона, над колесниците му, и над конниците му.
19. Тогаз ангел Божий, който предидеше пред Израилевото воинство, дигна се та дойде отдире им; и облачният стълп се дигна от лицето им та застана отдире им,
20. и дойде между Египетското воинство и Израилевото: на едните беше тъмен облак, а на другите светъл през нощта: за то едното воинство не приближи до другото през всичката нощ.
21. И Моисей простря ръката си над морето; и направи Господ да се оттегли морето всичката оная нощ от силен източен вятър, и превърна морето в суша; и водата се раздвои.
22. И влязоха Израилевите синове всред морето по сухо; и водата беше им стена от дясната и от лявата им страна.
23. И Египтяните ги погнаха и влязоха след тях, всичките коне Фараонови, колесниците му, и конниците му всред морето.
24. И в утренната стража погледна Господ от огнения и облачния стълп на Египетското воинство, и смути воинството на Египтяните,
25. и извади колетата на колесниците им; и се теглеха мъчно. И рекоха Егитпяните: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва заради тях против Египтяните.
26. И господ рече Моисею: Простри ръката си над морето, и нека се възвърне водата върх Египтяните, върх колесниците им, и върх конниците им.
27. И простря Моисей ръката си над морето; и около зори морето се върна пак на мястото си; и Египтяните като бягаха посрещнаха го; и изтърси Господ Египтяните всред морето.
28. Защото водата се възвърна и покри колесниците и конниците, всичкото воинство Фараоново което беше влязло след тях в морето: не остана от тях ни един.