12. Не е ли това словото което ти казахме в Египет и рекохме: Остави ни, и нека работим на Египтяните? Защото по-добре ни беше да работим на Египтяните нежели да умрем в пустинята.
13. И рече Моисей на людете: Не бойте се: стойте, и гледайте спасението Господне което ще ви направи днес, защото Египтяните които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.
14. Господ ще воюва за вас; и вие ще останете мирни.
15. И рече Господ Моисею: Защо викаш към мене? Речи на Израилевите синове да тръгнат.
16. И ти дигни жезъла си, и простри ръката си над морето и раздели го: и нека преминат Израилевите синове през сред морето по сухо.
17. И аз, ето, ще ожесточа сърдцето на Египтяните, и ще влязат след тях; и ще се прославя над Фараона и над всичкото му воинство, над колесниците му, и над конниците му.
18. И ще познаят Египтяните че аз съм Господ когато се прославя над Фараона, над колесниците му, и над конниците му.
19. Тогаз ангел Божий, който предидеше пред Израилевото воинство, дигна се та дойде отдире им; и облачният стълп се дигна от лицето им та застана отдире им,
20. и дойде между Египетското воинство и Израилевото: на едните беше тъмен облак, а на другите светъл през нощта: за то едното воинство не приближи до другото през всичката нощ.
21. И Моисей простря ръката си над морето; и направи Господ да се оттегли морето всичката оная нощ от силен източен вятър, и превърна морето в суша; и водата се раздвои.