16. И подир три дни, откак свързаха уговор с тях чуха че им бяха съседи и живееха между тях.
17. И станаха Израилевите синове та отидоха в градовете им на третия ден; а градовете им бяха Гаваон, и Хефира, и Вирот, и Кириатиарим.
18. И не ги поразиха Израилевите синове, защото началниците на събранието бяха им се заклели в Господа Бога Израилева; и всичкото събрание роптаеше на началниците.
19. Всичките началници обаче рекоха на всичкото събрание: Ние им се заклехме в Господа Бога Израилева; и тъй сега не можем да се прикоснем до тях.
20. Това ще направим с тях; ще упазим живота им, да не бъде гняв Божий на нас за клетвата с която им се заклехме.
21. И началниците им рекоха: Нека живеят; но да бъдат дървосечци и водоносци на всичкото събрание, както им се обещаха началниците.
22. И свика ги Исус та им говори и рече: Защо ни излъгахте и рекохте: Много далеч сме от вас, когато вий сте били живеели между нас?
23. Сега прочее проклети сте, и не ще оскудее от вас раб, и дървосечец, и водоносец за дома на Бога моего.
24. И отговориха на Исуса и рекоха: Понеже рабите ти се добре известиха за онова което Иеова Бог твой заповяда на раба си Моисея, да даде вам всичката земя, и да изтреби от лицето ви всичките жители на земята, за това се уплашихме много от вас за живота си, и направихме това нещо.
25. И сега, ето, в ръцете ти сме: което ти се види добро и право да ни направиш, направи.
26. И стори с тях така, и избави ги от ръката на Израилевите синове, и не ги убиха.