1. И когато чуха всичките царе Аморейски които бяха отсам Йордан към запад, и всичките царе Ханаански които бяха при морето, че Господ изсуши водата на Йордан пред Израилевите синове доде преминаха, стопиха се сърдцата им, и не остана в тях ду, от лицето на Израилевите синове.
2. В онова време рече Господ Исусу: Направи и каменни ножове и обрежи Израилевите синове пак, втори път.
3. И направи си Исус каменни ножове и обряза Израилевите синове на хълма на краекожията.
4. И това беше причината по която Исус направи обрезанието: всичките люде които излязоха из Египет, мъжките, всичките ратни мъже, измряха в пустинята по пътя, като излязоха из Египет.
5. И всичките люде които излязоха бяха обрязани; а всичките люде които се родиха в пустинята по пътя, като излязоха из Египет не бяха обрязани;
6. защото четиридесет години ходиха Израилевите синове по пустинята, доде се скончаха всичките люде, ратни мъже излезлите из Египет, които не послушаха гласа Господен; на които Господ се кле, че не ще ги остави да видят земята за която се кле Господ на отците им че ще я даде нам, земя дето тече мляко и мед.
7. А вместо тях постави синовете им, които Исус обряза; защото бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя.
8. И като свършиха да обрязват всичките люде, седеха на местата си в стана доде оздравяха.
9. И рече Господ Исусу: Днес оттърколих от вас Египетското поношение. За това се наименува онова място Галгал дори до днес.
10. И Израилевите синове положиха стана в Галгал, и направиха пасхата в четиринадесетия ден на месеца, привечер, на Иерихонските полета.
11. И на утринта на пасхата ядоха бесквасни хлябове от житото на земята и жито изпръжено, в истия ден.
12. И на утринта като ядоха от житото на земята престана манната; и нямаха вече манна Израилевите синове, но през тази година ядяха от рожбите на Ханаанската земя.
13. И когато беше Исус при Иерихон, подигна очите си и видя, и, ето, стоеше среща му человек с нож измъкнат в ръката му: и пристъпи Исус при него и рече му: Наш ли си, или от противниците наши?
14. А той рече: Не; но аз сега дойдох военачалник на силата Господня. И Исус падна с лицето си на земята и поклони се: и рече му: Що заповядва Господарят ми на раба си?
15. А Военачалникът на силата Господня рече Исусу: Изуй обущата си от нозете си; защото мястото на което стоиш свето е. И Исус направи така.